4 мар. 2011 г., 20:42

По хоризонта на романтичното

1.7K 0 3

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.

Луната ни целува с нежна светлина,
погледът ти ми изпраща мека топлина,
всичко това е някак чуждо за нас,
пламъка, звездите и всичко красиво около нас.

Дъжд от целувки нека се изсипе,
силният вятър бузките ни щипе,
усети полъха на любовта,
чуй шепота и думите ми, прегърни нежността.

И преди да си легнеш ти,
ще те завия в звезди,
в парфюма, който обичаш да те гали,
в любовта, която вечно ще гори.

(Критикувайте, което не ви харесва ^^)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Рогачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...