Mar 4, 2011, 8:42 PM

По хоризонта на романтичното

  Poetry » Love
1.7K 0 3

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.

Луната ни целува с нежна светлина,
погледът ти ми изпраща мека топлина,
всичко това е някак чуждо за нас,
пламъка, звездите и всичко красиво около нас.

Дъжд от целувки нека се изсипе,
силният вятър бузките ни щипе,
усети полъха на любовта,
чуй шепота и думите ми, прегърни нежността.

И преди да си легнеш ти,
ще те завия в звезди,
в парфюма, който обичаш да те гали,
в любовта, която вечно ще гори.

(Критикувайте, което не ви харесва ^^)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Рогачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...