15 nov 2009, 11:03

По пистата

  Poesía » Otra
565 0 1
Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.

Не са ми вече интересни
осветените излитания.
И дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам
недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове.

В диспечерския пункт
радарите засичат НЛО-тата,
а всъщност мойте бесове излитат
пак нанякъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Дори не мами тъмното край пистите,
    а знам, че точно там отглеждам

    недоразвитите криле
    на хиляди възможности,
    превърнати на прегорели макове."


    !!!*

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...