Nov 15, 2009, 11:03 AM

По пистата

Poetry » Other

563 0 1

Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.

Не са ми вече интересни
осветените излитания.
И дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам
недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове.

В диспечерския пункт
радарите засичат НЛО-тата,
а всъщност мойте бесове излитат
пак нанякъде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

"Дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам

недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове."

!!!*

2009-11-15T12:03:22+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0