Nov 15, 2009, 11:03 AM

По пистата

Poetry » Other

568 0 1

Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.

Не са ми вече интересни
осветените излитания.
И дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам
недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове.

В диспечерския пункт
радарите засичат НЛО-тата,
а всъщност мойте бесове излитат
пак нанякъде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

"Дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам

недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове."

!!!*

2009-11-15T12:03:22+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0