15.11.2009 г., 11:03

По пистата

559 0 1
Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.

Не са ми вече интересни
осветените излитания.
И дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам
недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове.

В диспечерския пункт
радарите засичат НЛО-тата,
а всъщност мойте бесове излитат
пак нанякъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Дори не мами тъмното край пистите,
    а знам, че точно там отглеждам

    недоразвитите криле
    на хиляди възможности,
    превърнати на прегорели макове."


    !!!*

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...