15 нояб. 2009 г., 11:03

По пистата

Поэзия » Другая

562 0 1

Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.

Не са ми вече интересни
осветените излитания.
И дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам
недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове.

В диспечерския пункт
радарите засичат НЛО-тата,
а всъщност мойте бесове излитат
пак нанякъде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

"Дори не мами тъмното край пистите,
а знам, че точно там отглеждам

недоразвитите криле
на хиляди възможности,
превърнати на прегорели макове."

!!!*

2009-11-15T12:03:22+02:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬