velikataniki (Николина Милева)
210 6871
3 ene 2025, 18:19  

По погрешка 

  Poesía
123 2 5

Ти тръгваш и се връщаш всеки път,

а аз съм тук от хиляди години.

Набръчкана и бяла, като смърт,

в която всеки миг ще се разминем.

Изпращам те. Попътен вятър! Спри!

Сърцето ми се свива, като зима.

А някой ме разпъва призори

преди от себе си да си отиде.

Но после се събуждам сред порой,

надраскан стенопис и прашен свещник

и чувам как реликвата на Ной

изплува до сърцето. По погрешка.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дълбоко душевен стих, хареса ми много!
  • Благодаря,живи и здрави!
  • ..."и чувам как реликвата на Ной
    изплува до сърцето.По погрешка.
    Понякога и грешките имат щастлив спасителен завършек.
    Поздравления и за много години,Ваше Величество!♨️🙏🍀🌹👏🙂
  • Чета, чета и си казвам "Че това си е Поезия! Как съм го пропуснала това момиче?!" След което прочитам официалната версия на името и всичко си идва на мястото.
  • "Сърцето ми се свива, като зима.
    А някой ме разпъва призори
    преди от себе си да си отиде."
Propuestas
: ??:??