Ти тръгваш и се връщаш всеки път,
а аз съм тук от хиляди години.
Набръчкана и бяла, като смърт,
в която всеки миг ще се разминем.
Изпращам те. Попътен вятър! Спри!
Сърцето ми се свива, като зима.
А някой ме разпъва призори
преди от себе си да си отиде.
Но после се събуждам сред порой,
надраскан стенопис и прашен свещник
и чувам как реликвата на Ной
изплува до сърцето. По погрешка.