Jan 3, 2025, 6:19 PM  

По погрешка

  Poetry
481 3 5

Ти тръгваш и се връщаш всеки път,

а аз съм тук от хиляди години.

Набръчкана и бяла, като смърт,

в която всеки миг ще се разминем.

Изпращам те. Попътен вятър! Спри!

Сърцето ми се свива, като зима.

А някой ме разпъва призори

преди от себе си да си отиде.

Но после се събуждам сред порой,

надраскан стенопис и прашен свещник

и чувам как реликвата на Ной

изплува до сърцето. По погрешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбоко душевен стих, хареса ми много!
  • Благодаря,живи и здрави!
  • ..."и чувам как реликвата на Ной
    изплува до сърцето.По погрешка.
    Понякога и грешките имат щастлив спасителен завършек.
    Поздравления и за много години,Ваше Величество!♨️🙏🍀🌹👏🙂
  • Чета, чета и си казвам "Че това си е Поезия! Как съм го пропуснала това момиче?!" След което прочитам официалната версия на името и всичко си идва на мястото.
  • "Сърцето ми се свива, като зима.
    А някой ме разпъва призори
    преди от себе си да си отиде."

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...