4 ago 2008, 0:34

По принцип...

1.2K 0 29
 

Когато залез

свети в мислите

и всяка капка вяра

е последна,

разтъркай

с кубче истина живота си,

кажи на болката си,

че е ценна.

Когато онемее

пъстротата ти,

в затвор когато

спомените блъскат се,

оставяй им в съня

поне бележка,

че утре

може и да ти премине.

Отровно ли ти е,

помни,

че тъмно е,

за да усетиш светлината,

че там,

където най-боли,

най-истинска

се чува

тишината.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • изключително смислено,поздрав
  • "разтъркай

    с кубче истина живота си,

    кажи на болката си,

    че е ценна."

    хубаво...
  • Страхотно написано..
  • Прекрасно е! Накара ме да се почувствам по-добре - благодаря ти!
    А с:
    "оставяй им в съня

    поне бележка,

    че утре

    може и да ти премине."
    ме спечели за фен
  • благодаря за прочита

    радвам се, че ви е харесало

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...