По принцип...
Когато залез
свети в мислите
и всяка капка вяра
е последна,
разтъркай
с кубче истина живота си,
кажи на болката си,
че е ценна.
Когато онемее
пъстротата ти,
в затвор когато
спомените блъскат се,
оставяй им в съня
поне бележка,
че утре
може и да ти премине.
Отровно ли ти е,
помни,
че тъмно е,
за да усетиш светлината,
че там,
където най-боли,
най-истинска
се чува
тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
