Когато залез
свети в мислите
и всяка капка вяра
е последна,
разтъркай
с кубче истина живота си,
кажи на болката си,
че е ценна.
Когато онемее
пъстротата ти,
в затвор когато
спомените блъскат се,
оставяй им в съня
поне бележка,
че утре
може и да ти премине.
Отровно ли ти е,
помни,
че тъмно е,
за да усетиш светлината,
че там,
където най-боли,
най-истинска
се чува
тишината.
© Геновева Христова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
