Aug 4, 2008, 12:34 AM

По принцип... 

  Poetry » Phylosophy
947 0 29
 

Когато залез

свети в мислите

и всяка капка вяра

е последна,

разтъркай

с кубче истина живота си,

кажи на болката си,

че е ценна.

Когато онемее

пъстротата ти,

в затвор когато

спомените блъскат се,

оставяй им в съня

поне бележка,

че утре

може и да ти премине.

Отровно ли ти е,

помни,

че тъмно е,

за да усетиш светлината,

че там,

където най-боли,

най-истинска

се чува

тишината.

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??