6 ago 2007, 11:20

По път начертан.....

  Poesía
1.1K 0 3
По пътеката моя вървя,
начертана при изгрева звезден.
Непознат ми е пътят сега,
а стрелката ме води не в посока, а в бездна.

Облаци сиви във ясно небе
погледа спират, а пътя ми не.
Прах и вихрушки във топлите дни,
моето дихание трудно шепти.

Търся си пътя, следа не намирам,
свърши навярно тя там пред "дъгата".
Мъничка крачка ще трябва напред,
спира ме спомен за бленувана среща.

Толкова много ли търсих от теб,
ти, животе смълчан и залутан.
Как да намеря аз тази звезда,
която по пътя ми кратък да свети?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря момичета,прекрасни сте!!!
  • Имай вяра Ваня!
    Поздрави!
  • Тя е вътре в теб мила Ваня!Попитай сърцето си,намери душата си и ще я откриеш!!

    С много поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...