6 авг. 2007 г., 11:20

По път начертан.....

1.1K 0 3
По пътеката моя вървя,
начертана при изгрева звезден.
Непознат ми е пътят сега,
а стрелката ме води не в посока, а в бездна.

Облаци сиви във ясно небе
погледа спират, а пътя ми не.
Прах и вихрушки във топлите дни,
моето дихание трудно шепти.

Търся си пътя, следа не намирам,
свърши навярно тя там пред "дъгата".
Мъничка крачка ще трябва напред,
спира ме спомен за бленувана среща.

Толкова много ли търсих от теб,
ти, животе смълчан и залутан.
Как да намеря аз тази звезда,
която по пътя ми кратък да свети?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря момичета,прекрасни сте!!!
  • Имай вяра Ваня!
    Поздрави!
  • Тя е вътре в теб мила Ваня!Попитай сърцето си,намери душата си и ще я откриеш!!

    С много поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...