6 авг. 2007 г., 11:20

По път начертан.....

1.1K 0 3
По пътеката моя вървя,
начертана при изгрева звезден.
Непознат ми е пътят сега,
а стрелката ме води не в посока, а в бездна.

Облаци сиви във ясно небе
погледа спират, а пътя ми не.
Прах и вихрушки във топлите дни,
моето дихание трудно шепти.

Търся си пътя, следа не намирам,
свърши навярно тя там пред "дъгата".
Мъничка крачка ще трябва напред,
спира ме спомен за бленувана среща.

Толкова много ли търсих от теб,
ти, животе смълчан и залутан.
Как да намеря аз тази звезда,
която по пътя ми кратък да свети?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря момичета,прекрасни сте!!!
  • Имай вяра Ваня!
    Поздрави!
  • Тя е вътре в теб мила Ваня!Попитай сърцето си,намери душата си и ще я откриеш!!

    С много поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...