6.08.2007 г., 11:20

По път начертан.....

1.1K 0 3
По пътеката моя вървя,
начертана при изгрева звезден.
Непознат ми е пътят сега,
а стрелката ме води не в посока, а в бездна.

Облаци сиви във ясно небе
погледа спират, а пътя ми не.
Прах и вихрушки във топлите дни,
моето дихание трудно шепти.

Търся си пътя, следа не намирам,
свърши навярно тя там пред "дъгата".
Мъничка крачка ще трябва напред,
спира ме спомен за бленувана среща.

Толкова много ли търсих от теб,
ти, животе смълчан и залутан.
Как да намеря аз тази звезда,
която по пътя ми кратък да свети?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря момичета,прекрасни сте!!!
  • Имай вяра Ваня!
    Поздрави!
  • Тя е вътре в теб мила Ваня!Попитай сърцето си,намери душата си и ще я откриеш!!

    С много поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...