Aug 6, 2007, 11:20 AM

По път начертан.....

  Poetry
1.1K 0 3
По пътеката моя вървя,
начертана при изгрева звезден.
Непознат ми е пътят сега,
а стрелката ме води не в посока, а в бездна.

Облаци сиви във ясно небе
погледа спират, а пътя ми не.
Прах и вихрушки във топлите дни,
моето дихание трудно шепти.

Търся си пътя, следа не намирам,
свърши навярно тя там пред "дъгата".
Мъничка крачка ще трябва напред,
спира ме спомен за бленувана среща.

Толкова много ли търсих от теб,
ти, животе смълчан и залутан.
Как да намеря аз тази звезда,
която по пътя ми кратък да свети?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря момичета,прекрасни сте!!!
  • Имай вяра Ваня!
    Поздрави!
  • Тя е вътре в теб мила Ваня!Попитай сърцето си,намери душата си и ще я откриеш!!

    С много поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...