25 jun 2024, 8:01

По пътеката на сезоните

  Poesía
374 3 4

 

 

                   на Стела Манолова 

 

Когато свършват дните летни 

и те докосне есенна носталгия;

когато дървета ронят кестени,

събрали топлината,се запалват

в душата ти безкрайно млада:

недей да страдаш и въздишаш...

Опази до следващата пролет 

любовта на лятната възвишеност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за коментара,ИнаКалина!😉
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏
  • "Опази до следващата пролет
    любовта на лятната възвишеност!"

    Красиво и възвишено посвещение, Стойчо. Поздравявам те!
  • "Нали в мазето беше виното от глухарчета.." - ако се объркат сезоните и не можем да си спомним. Това посвещение предизвика размисли в мен. Благодаря, Стойчо.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....