По пътеката на сезоните

Poetry

367 3 4

на Стела Манолова

Когато свършват дните летни

и те докосне есенна носталгия;

когато дървета ронят кестени,

събрали топлината,се запалват

в душата ти безкрайно млада:

недей да страдаш и въздишаш...

Опази до следващата пролет

любовта на лятната възвишеност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими, Теодора!

2024-06-26T12:08:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,ИнаКалина!😉
Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏

2024-06-25T12:17:29+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Опази до следващата пролет
любовта на лятната възвишеност!"

Красиво и възвишено посвещение, Стойчо. Поздравявам те!

2024-06-25T10:36:46+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

"Нали в мазето беше виното от глухарчета.." - ако се объркат сезоните и не можем да си спомним. Това посвещение предизвика размисли в мен. Благодаря, Стойчо.

2024-06-25T08:31:02+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0