25.06.2024 г., 8:01

По пътеката на сезоните

368 3 4

 

 

                   на Стела Манолова 

 

Когато свършват дните летни 

и те докосне есенна носталгия;

когато дървета ронят кестени,

събрали топлината,се запалват

в душата ти безкрайно млада:

недей да страдаш и въздишаш...

Опази до следващата пролет 

любовта на лятната възвишеност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за коментара,ИнаКалина!😉
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏
  • "Опази до следващата пролет
    любовта на лятната възвишеност!"

    Красиво и възвишено посвещение, Стойчо. Поздравявам те!
  • "Нали в мазето беше виното от глухарчета.." - ако се объркат сезоните и не можем да си спомним. Това посвещение предизвика размисли в мен. Благодаря, Стойчо.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...