По пътеката на сезоните

Поезия

370 3 4

на Стела Манолова

Когато свършват дните летни

и те докосне есенна носталгия;

когато дървета ронят кестени,

събрали топлината,се запалват

в душата ти безкрайно млада:

недей да страдаш и въздишаш...

Опази до следващата пролет

любовта на лятната възвишеност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими, Теодора!

2024-06-26T12:08:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,ИнаКалина!😉
Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏

2024-06-25T12:17:29+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Опази до следващата пролет
любовта на лятната възвишеност!"

Красиво и възвишено посвещение, Стойчо. Поздравявам те!

2024-06-25T10:36:46+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

"Нали в мазето беше виното от глухарчета.." - ако се объркат сезоните и не можем да си спомним. Това посвещение предизвика размисли в мен. Благодаря, Стойчо.

2024-06-25T08:31:02+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0