По пътеката на сезоните

Поэзия

377 3 4

на Стела Манолова

Когато свършват дните летни

и те докосне есенна носталгия;

когато дървета ронят кестени,

събрали топлината,се запалват

в душата ти безкрайно млада:

недей да страдаш и въздишаш...

Опази до следващата пролет

любовта на лятната възвишеност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими, Теодора!

2024-06-26T12:08:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,ИнаКалина!😉
Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!🙏

2024-06-25T12:17:29+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Опази до следващата пролет
любовта на лятната възвишеност!"

Красиво и възвишено посвещение, Стойчо. Поздравявам те!

2024-06-25T10:36:46+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

"Нали в мазето беше виното от глухарчета.." - ако се объркат сезоните и не можем да си спомним. Това посвещение предизвика размисли в мен. Благодаря, Стойчо.

2024-06-25T08:31:02+03:00