14 jun 2024, 16:49

По пътя 14

  Poesía
486 0 0

     П О   П Ъ Т Я   14

 

"Господи,не им го вменявай за грях,

защото те не знаят,какво вършат."

Но да бутнеш баба си по стълбите

и да я питаш,за къде се е забързала...?!

 

Бог не ни е дал Свободната Воля,

за да бъдем роби на църквата

и докато тя разделя на Еретици и миряни

и не премахва,а усилва нашето объркване,

 

пътищата ни ще имат различни посоки.

Как да сплотява,като тя постоянно е разделена

на различни църкви,ордени и секти пълни с пошлост,

как да вярваме чрез нея в единство и безпределност?

 

Толкова много религии се борят за твоето внимание,

с единствена цел за собствената си облага,

превърнати в обструкции към Божественото Познание,

че умният накрая погнусен,от всичките се отказва.

 

Природата със своята не покварена наука

приема всички ни еднакво,наравно в своя Чертог

и със своите уникални и мъдри поуки

ни сочи най-верния път към Вътрешният ни Бог.   

 

Вървящото Слово не отхвърли ли Храма,

превърнат в порочен,търговски бардак?

Докато съвременните левити продължават тази измама,

Истината Свободна навънка ще чака ни пак.

 

Ако бяха си свършили работата,

нямаше на народа да се налага,

да утвърждава Закона и Правото,

а избранниците му от задължения Свещени да бягат.

 

Накрая винаги Истината изплува...

И в най-порочният,внедрена е Съвест,

която с нищо материално не може,да се купува,

Духовни са индулгенциите ни за Отвъдното.

 

Само Покаянието може да опрощава,

съзнателно сторени грехове,

пътят към Него е Смирение със Отдаденост,

в която е скрит Зовът към Непокорените Върхове.

 

13.06.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...