По пътя 14

     П О   П Ъ Т Я   14

"Господи,не им го вменявай за грях,

защото те не знаят,какво вършат."

Но да бутнеш баба си по стълбите

и да я питаш,за къде се е забързала...?!

Бог не ни е дал Свободната Воля,

за да бъдем роби на църквата

и докато тя разделя на Еретици и миряни

и не премахва,а усилва нашето объркване,

пътищата ни ще имат различни посоки.

Как да сплотява,като тя постоянно е разделена

на различни църкви,ордени и секти пълни с пошлост,

как да вярваме чрез нея в единство и безпределност?

Толкова много религии се борят за твоето внимание,

с единствена цел за собствената си облага,

превърнати в обструкции към Божественото Познание,

че умният накрая погнусен,от всичките се отказва.

Природата със своята не покварена наука

приема всички ни еднакво,наравно в своя Чертог

и със своите уникални и мъдри поуки

ни сочи най-верния път към Вътрешният ни Бог.   

Вървящото Слово не отхвърли ли Храма,

превърнат в порочен,търговски бардак?

Докато съвременните левити продължават тази измама,

Истината Свободна навънка ще чака ни пак.

Ако бяха си свършили работата,

нямаше на народа да се налага,

да утвърждава Закона и Правото,

а избранниците му от задължения Свещени да бягат.

Накрая винаги Истината изплува...

И в най-порочният,внедрена е Съвест,

която с нищо материално не може,да се купува,

Духовни са индулгенциите ни за Отвъдното.

Само Покаянието може да опрощава,

съзнателно сторени грехове,

пътят към Него е Смирение със Отдаденост,

в която е скрит Зовът към Непокорените Върхове.

13.06.2024г.гр.Свищов