Jun 14, 2024, 4:49 PM

По пътя 14

  Poetry
484 0 0

     П О   П Ъ Т Я   14

 

"Господи,не им го вменявай за грях,

защото те не знаят,какво вършат."

Но да бутнеш баба си по стълбите

и да я питаш,за къде се е забързала...?!

 

Бог не ни е дал Свободната Воля,

за да бъдем роби на църквата

и докато тя разделя на Еретици и миряни

и не премахва,а усилва нашето объркване,

 

пътищата ни ще имат различни посоки.

Как да сплотява,като тя постоянно е разделена

на различни църкви,ордени и секти пълни с пошлост,

как да вярваме чрез нея в единство и безпределност?

 

Толкова много религии се борят за твоето внимание,

с единствена цел за собствената си облага,

превърнати в обструкции към Божественото Познание,

че умният накрая погнусен,от всичките се отказва.

 

Природата със своята не покварена наука

приема всички ни еднакво,наравно в своя Чертог

и със своите уникални и мъдри поуки

ни сочи най-верния път към Вътрешният ни Бог.   

 

Вървящото Слово не отхвърли ли Храма,

превърнат в порочен,търговски бардак?

Докато съвременните левити продължават тази измама,

Истината Свободна навънка ще чака ни пак.

 

Ако бяха си свършили работата,

нямаше на народа да се налага,

да утвърждава Закона и Правото,

а избранниците му от задължения Свещени да бягат.

 

Накрая винаги Истината изплува...

И в най-порочният,внедрена е Съвест,

която с нищо материално не може,да се купува,

Духовни са индулгенциите ни за Отвъдното.

 

Само Покаянието може да опрощава,

съзнателно сторени грехове,

пътят към Него е Смирение със Отдаденост,

в която е скрит Зовът към Непокорените Върхове.

 

13.06.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...