9 oct 2007, 21:13

По пътя

  Poesía
729 0 15

В колата е тихо. Само пътят бучи

от вълните на всички посоки.

А слънцето хвърля в очите лъчи

и в искри разтопява стъклото.

В небето е тихо. Само птици летят,

изкрещели с гласа на безкрая.

Под перата на облака капките спят

и сънуват земята в омая.

В мене е тихо. Само стон красота

ми втечнява душата до сълзи.

В локва цвят плаче залез и идва нощта

с тъмни длани света да прегърне.

В мрака е тихо. Всички скитници спят

под стрехите на сини копнежи.

А звездите рисуват в зениците път -

който тръгне, назад не поглежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...