9 oct 2007, 21:13

По пътя

  Poesía
727 0 15

В колата е тихо. Само пътят бучи

от вълните на всички посоки.

А слънцето хвърля в очите лъчи

и в искри разтопява стъклото.

В небето е тихо. Само птици летят,

изкрещели с гласа на безкрая.

Под перата на облака капките спят

и сънуват земята в омая.

В мене е тихо. Само стон красота

ми втечнява душата до сълзи.

В локва цвят плаче залез и идва нощта

с тъмни длани света да прегърне.

В мрака е тихо. Всички скитници спят

под стрехите на сини копнежи.

А звездите рисуват в зениците път -

който тръгне, назад не поглежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...