По пътя
В колата е тихо. Само пътят бучи
от вълните на всички посоки.
А слънцето хвърля в очите лъчи
и в искри разтопява стъклото.
В небето е тихо. Само птици летят,
изкрещели с гласа на безкрая.
Под перата на облака капките спят
и сънуват земята в омая.
В мене е тихо. Само стон красота
ми втечнява душата до сълзи.
В локва цвят плаче залез и идва нощта
с тъмни длани света да прегърне.
В мрака е тихо. Всички скитници спят
под стрехите на сини копнежи.
А звездите рисуват в зениците път -
който тръгне, назад не поглежда.
© Инна All rights reserved.
