9.10.2007 г., 21:13

По пътя

724 0 15

В колата е тихо. Само пътят бучи

от вълните на всички посоки.

А слънцето хвърля в очите лъчи

и в искри разтопява стъклото.

В небето е тихо. Само птици летят,

изкрещели с гласа на безкрая.

Под перата на облака капките спят

и сънуват земята в омая.

В мене е тихо. Само стон красота

ми втечнява душата до сълзи.

В локва цвят плаче залез и идва нощта

с тъмни длани света да прегърне.

В мрака е тихо. Всички скитници спят

под стрехите на сини копнежи.

А звездите рисуват в зениците път -

който тръгне, назад не поглежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...