9.10.2007 г., 21:13

По пътя

723 0 15

В колата е тихо. Само пътят бучи

от вълните на всички посоки.

А слънцето хвърля в очите лъчи

и в искри разтопява стъклото.

В небето е тихо. Само птици летят,

изкрещели с гласа на безкрая.

Под перата на облака капките спят

и сънуват земята в омая.

В мене е тихо. Само стон красота

ми втечнява душата до сълзи.

В локва цвят плаче залез и идва нощта

с тъмни длани света да прегърне.

В мрака е тихо. Всички скитници спят

под стрехите на сини копнежи.

А звездите рисуват в зениците път -

който тръгне, назад не поглежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....