20 ene 2022, 12:16

По пътя на дъжда 

  Poesía » Otra
361 0 2

Двама с теб, пленници сме на дъжда,

вълна отнасяща  отломките на лято.

Дърветата танцуват в есенна ръжда,

под знака на дъждовното стакато.

 

Лодка от видим към невидим свят,

душата сляпо следва пътя на съдбата.

Ще бъдем ли един за друг мечтания бряг,

когато капят  мъртви и мокри листата?

 

Дъжда ще отмине по пътя си вечен

и облаците ще станат  бели платна.

Отминава без сбогом света ни суетен,

където всичко се ражда от пръст и вода.

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??