По пътя на дъжда
Двама с теб, пленници сме на дъжда,
вълна отнасяща отломките на лято.
Дърветата танцуват в есенна ръжда,
под знака на дъждовното стакато.
Лодка от видим към невидим свят,
душата сляпо следва пътя на съдбата.
Ще бъдем ли един за друг мечтания бряг,
когато капят мъртви и мокри листата?
Дъжда ще отмине по пътя си вечен
и облаците ще станат бели платна.
Отминава без сбогом света ни суетен,
където всичко се ражда от пръст и вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
