20 янв. 2022 г., 12:16

По пътя на дъжда 

  Поэзия » Другая
243 0 2

Двама с теб, пленници сме на дъжда,

вълна отнасяща  отломките на лято.

Дърветата танцуват в есенна ръжда,

под знака на дъждовното стакато.

 

Лодка от видим към невидим свят,

душата сляпо следва пътя на съдбата.

Ще бъдем ли един за друг мечтания бряг,

когато капят  мъртви и мокри листата?

 

Дъжда ще отмине по пътя си вечен

и облаците ще станат  бели платна.

Отминава без сбогом света ни суетен,

където всичко се ражда от пръст и вода.

 

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??