на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им
заковаваме се
в пролуките
под праговете
вперили очите
без да погледнем
във прозорците
намръщени
и вгледани
във нищото
по пътя
зад стените
преживяваме
и болка
не усещаме
не се усмихваме
че от какво ли?!
той и след нас
остава...
© Дора Павлова Todos los derechos reservados