15 jun 2024, 2:27

По пътя 15

  Poesía
294 0 0

    П О  П Ъ Т Я   15

 

В творбата си "2023" публикувана на осми Август

ви говорих за ледените огромни зърна

от по 40 килограма парчето,които ще падат,

но явно отново не бях напълно разбран.

 

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН глава 16 стих 21

 

21 И едър град,тежък около един талант*

падаше от небето върху човеците

и човеците похулиха Бога поради напастта на града,

защото тази напаст беше твърде голяма.

 

*Нов Завет талант - 40 кг

 

Самата топлина,когато по е голяма,

по-мощно изпарява и по бързо изнася нагоре,

на много по-голяма височина изпарената влага

и образува клетката Огромна на Ледения Прозорец.

 

Отдавна говоря,че нещата ще започнат,да се случват,

явно,че съм бил четен само от любопитство,

а светът продължава,да крачи глупаво,

но Градушките,Газта До Ламарината ще Натиснат.

 

Колко пъти предупреждавах,

че стихиите са вече на прага,

Днес Те го брутално прекрачват,

трошат колите и покривите и Нови Капани Залагат.

 

Още ли не ми вярвате?

Милост няма да има

за вашето противопоставяне

и недоверие в моята рима!

 

Много ще останат без къщи,

много пъти ще препокривате,

но пак ще се случва същото,

защото не повярвахте в алтернативата.

 

На пазара изживях сцена гротескна,

същата вечер на сън яви ми се Ванга,

отдавна решил съм на Царичина Теста,

ОБРЕЧЕНИ СМЕ,АКО НЕ МИ ПОВЯРВАТЕ!!!

 

14.06.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...