15.06.2024 г., 2:27

По пътя 15

293 0 0

    П О  П Ъ Т Я   15

 

В творбата си "2023" публикувана на осми Август

ви говорих за ледените огромни зърна

от по 40 килограма парчето,които ще падат,

но явно отново не бях напълно разбран.

 

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН глава 16 стих 21

 

21 И едър град,тежък около един талант*

падаше от небето върху човеците

и човеците похулиха Бога поради напастта на града,

защото тази напаст беше твърде голяма.

 

*Нов Завет талант - 40 кг

 

Самата топлина,когато по е голяма,

по-мощно изпарява и по бързо изнася нагоре,

на много по-голяма височина изпарената влага

и образува клетката Огромна на Ледения Прозорец.

 

Отдавна говоря,че нещата ще започнат,да се случват,

явно,че съм бил четен само от любопитство,

а светът продължава,да крачи глупаво,

но Градушките,Газта До Ламарината ще Натиснат.

 

Колко пъти предупреждавах,

че стихиите са вече на прага,

Днес Те го брутално прекрачват,

трошат колите и покривите и Нови Капани Залагат.

 

Още ли не ми вярвате?

Милост няма да има

за вашето противопоставяне

и недоверие в моята рима!

 

Много ще останат без къщи,

много пъти ще препокривате,

но пак ще се случва същото,

защото не повярвахте в алтернативата.

 

На пазара изживях сцена гротескна,

същата вечер на сън яви ми се Ванга,

отдавна решил съм на Царичина Теста,

ОБРЕЧЕНИ СМЕ,АКО НЕ МИ ПОВЯРВАТЕ!!!

 

14.06.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...