17 ago 2013, 17:09  

По сенокос 

  Poesía » De amor
710 1 26

Тревата кротко лягаше – безмълвна,

под съсъка на острата коса.

И  росна свежест въздуха изпълни

със обещание за чудеса.


А бяха  млади... Тя като в молитва

прошепна името му. С тих копнеж...

Небето  слезе, сякаш да попита :

"Готов ли си света да ù дадеш?"


Денят към своя залез се затича.

Нощта по майчински ги приюти.

Едничка тя ги чу да се заричат –

в сърцата им поникваха мечти.

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??