По сенокос
Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва
прошепна името му. С тих копнеж...
Небето слезе, сякаш да попита :
"Готов ли си света да ù дадеш?"
Денят към своя залез се затича.
Нощта по майчински ги приюти.
Едничка тя ги чу да се заричат –
в сърцата им поникваха мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
