17 авг. 2013 г., 17:09  

По сенокос 

  Поэзия » Любовная
712 1 26

Тревата кротко лягаше – безмълвна,

под съсъка на острата коса.

И  росна свежест въздуха изпълни

със обещание за чудеса.


А бяха  млади... Тя като в молитва

прошепна името му. С тих копнеж...

Небето  слезе, сякаш да попита :

"Готов ли си света да ù дадеш?"


Денят към своя залез се затича.

Нощта по майчински ги приюти.

Едничка тя ги чу да се заричат –

в сърцата им поникваха мечти.

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??