17.08.2013 г., 17:09 ч.  

По сенокос 

  Поезия » Любовна
731 1 26

Тревата кротко лягаше – безмълвна,

под съсъка на острата коса.

И  росна свежест въздуха изпълни

със обещание за чудеса.


А бяха  млади... Тя като в молитва

прошепна името му. С тих копнеж...

Небето  слезе, сякаш да попита :

"Готов ли си света да ù дадеш?"


Денят към своя залез се затича.

Нощта по майчински ги приюти.

Едничка тя ги чу да се заричат –

в сърцата им поникваха мечти.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??