Aug 17, 2013, 5:09 PM  

По сенокос 

  Poetry » Love
740 1 26

Тревата кротко лягаше – безмълвна,

под съсъка на острата коса.

И  росна свежест въздуха изпълни

със обещание за чудеса.


А бяха  млади... Тя като в молитва

прошепна името му. С тих копнеж...

Небето  слезе, сякаш да попита :

"Готов ли си света да ù дадеш?"


Денят към своя залез се затича.

Нощта по майчински ги приюти.

Едничка тя ги чу да се заричат –

в сърцата им поникваха мечти.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??