Aug 17, 2013, 5:09 PM  

По сенокос

  Poetry » Love
978 1 26

Тревата кротко лягаше – безмълвна,

под съсъка на острата коса.

И  росна свежест въздуха изпълни

със обещание за чудеса.


А бяха  млади... Тя като в молитва

прошепна името му. С тих копнеж...

Небето  слезе, сякаш да попита :

"Готов ли си света да ù дадеш?"


Денят към своя залез се затича.

Нощта по майчински ги приюти.

Едничка тя ги чу да се заричат –

в сърцата им поникваха мечти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих прозрачен като изворна вода!
  • Кристално чисто, красиво...!!! с Katriona - Кети Рашева:
  • харесах
  • Благодаря отново за възторжените коментари!
    Поздрав!
  • Лунна пътека, безсънни са нощите,
    пеят щурците, мисли по тебе, звезди.
    Шепот на устни, длани горещи,
    ухае на младост, зов в очи.
    Галя косите ти, целувам те още…
    дъх на сено, любов и мечти.
    Трепет в сърцето, страстни са нощите,
    пламък в душите, роса и лъчи.
    --------------------------------------
    Красив, нежен и докосващ стих!
    С хубави рими и ритъм!
    Чудесно нарисувана картина,
    с копнеж и зов, като Небе от обич,
    ухае на Любов!
    Заслужаващ и награда!
    Поздрави, Ели!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...