2 feb 2018, 16:25  

По Шекспир 

  Poesía » Otra
3364 30 30

От толкова отрова, все на глътки, 

които му се пишеха на сметката, 

Ромео се пропи, и хвана пътя, 

престанал да подбира жулиетите. 

 

Замръкваше по пивниците, с риза 

бродирана от пръстите на блудници, 

душата му се късаше на дрипи 

от острата безименност в целувките. 

 

Доливаше си чашата с отрова, 

примесена с утайка от клишетата 

на всички недоносени любови, 

с които да залъгва страховете си. 

 

И с нямото упорство на отшелник, 

нарамил грехове по калдъръмите, 

не чакаше от никого постеля, 

и тръгваше преди да е разсъмнало. 

 

С походката и погледа несретен,

разлагаше живота си с отричане, 

че някога бе срещнал Жулиета, 

отровила сърцето му с "Обичам те!".

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
  1195  10  19 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??