9 nov 2007, 9:05

По-щастливи ли са лудите от нормалните хора?

  Poesía » Otra
1K 0 4
 

 

Когато очите блуждаят отнесени

или чувствата присядат в постеля от плесени,

когато умът ми трайно заспива

или речта ми става парлива като коприва;

 

Когато мисълта ми броди в незнайност

и надеждата ми се губи в безкрайност...

кажи с какво да спася цветята  в душата,

да не погинат от отровата на съдбата!

 

Как и с какво да запазя полета на мечтите

кървящи, разкъсани от на живота бодлите?

Как и защо  нормално да живея!?!?

Или да умра, или да полудея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...