Когато очите блуждаят отнесени
или чувствата присядат в постеля от плесени,
когато умът ми трайно заспива
или речта ми става парлива като коприва;
Когато мисълта ми броди в незнайност
и надеждата ми се губи в безкрайност...
кажи с какво да спася цветята в душата,
да не погинат от отровата на съдбата!
Как и с какво да запазя полета на мечтите
кървящи, разкъсани от на живота бодлите?
Как и защо нормално да живея!?!?
Или да умра, или да полудея...