Nov 9, 2007, 9:05 AM

По-щастливи ли са лудите от нормалните хора?

  Poetry » Other
1K 0 4
 

 

Когато очите блуждаят отнесени

или чувствата присядат в постеля от плесени,

когато умът ми трайно заспива

или речта ми става парлива като коприва;

 

Когато мисълта ми броди в незнайност

и надеждата ми се губи в безкрайност...

кажи с какво да спася цветята  в душата,

да не погинат от отровата на съдбата!

 

Как и с какво да запазя полета на мечтите

кървящи, разкъсани от на живота бодлите?

Как и защо  нормално да живея!?!?

Или да умра, или да полудея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...