9.11.2007 г., 9:05

По-щастливи ли са лудите от нормалните хора?

1K 0 4
 

 

Когато очите блуждаят отнесени

или чувствата присядат в постеля от плесени,

когато умът ми трайно заспива

или речта ми става парлива като коприва;

 

Когато мисълта ми броди в незнайност

и надеждата ми се губи в безкрайност...

кажи с какво да спася цветята  в душата,

да не погинат от отровата на съдбата!

 

Как и с какво да запазя полета на мечтите

кървящи, разкъсани от на живота бодлите?

Как и защо  нормално да живея!?!?

Или да умра, или да полудея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...