23 mar 2020, 2:33  

По-силни сме от всичко

922 0 0

Във време на болест и зараза,
светът силно ни наказа,
промени се всичко за момент
и направи всеки човек ужасен.
Стресът влезе през вратата силно
и уплаши всички ни стабилно.
С всеки миг приближаваше се даже,
всякаш искаше да ни накаже.
Да излезем навън дори не става,
опасно стана, светът не дава.
Страх и болка ни съсипват
и в душите ни проникват.
Правят си шеги ненужни
и ни плашат за тези, които са ни нужни.
Всякаш дори любовта изчезна вече
и една тъмнина се довлече.

Но в тези дни на разруха и болка,
заражда се една сила волна, 
и с нея всеки ще победи,
и живота си ще подреди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...