Mar 23, 2020, 2:33 AM  

По-силни сме от всичко

913 0 0

Във време на болест и зараза,
светът силно ни наказа,
промени се всичко за момент
и направи всеки човек ужасен.
Стресът влезе през вратата силно
и уплаши всички ни стабилно.
С всеки миг приближаваше се даже,
всякаш искаше да ни накаже.
Да излезем навън дори не става,
опасно стана, светът не дава.
Страх и болка ни съсипват
и в душите ни проникват.
Правят си шеги ненужни
и ни плашат за тези, които са ни нужни.
Всякаш дори любовта изчезна вече
и една тъмнина се довлече.

Но в тези дни на разруха и болка,
заражда се една сила волна, 
и с нея всеки ще победи,
и живота си ще подреди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...