23.03.2020 г., 2:33  

По-силни сме от всичко

919 0 0

Във време на болест и зараза,
светът силно ни наказа,
промени се всичко за момент
и направи всеки човек ужасен.
Стресът влезе през вратата силно
и уплаши всички ни стабилно.
С всеки миг приближаваше се даже,
всякаш искаше да ни накаже.
Да излезем навън дори не става,
опасно стана, светът не дава.
Страх и болка ни съсипват
и в душите ни проникват.
Правят си шеги ненужни
и ни плашат за тези, които са ни нужни.
Всякаш дори любовта изчезна вече
и една тъмнина се довлече.

Но в тези дни на разруха и болка,
заражда се една сила волна, 
и с нея всеки ще победи,
и живота си ще подреди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...