23 мар. 2020 г., 02:33  

По-силни сме от всичко

917 0 0

Във време на болест и зараза,
светът силно ни наказа,
промени се всичко за момент
и направи всеки човек ужасен.
Стресът влезе през вратата силно
и уплаши всички ни стабилно.
С всеки миг приближаваше се даже,
всякаш искаше да ни накаже.
Да излезем навън дори не става,
опасно стана, светът не дава.
Страх и болка ни съсипват
и в душите ни проникват.
Правят си шеги ненужни
и ни плашат за тези, които са ни нужни.
Всякаш дори любовта изчезна вече
и една тъмнина се довлече.

Но в тези дни на разруха и болка,
заражда се една сила волна, 
и с нея всеки ще победи,
и живота си ще подреди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...