6 nov 2022, 21:51  

По слънцето не стреляйте, боли 

  Poesía
1078 7 11

Небето болно е и трети ден

изкашля тежък, мокър сняг в калта.

Чух „Свраката“ довършвал си Моне́

под сини сенки, с няколко палта.  

 

Градът угасва в бели цветове,

а мислите засядат като кост.

Поглеждам вън: с рогата на овен

животът сам пред прага е на пост,

 

зад ъгъла се зъ́би мършав пес,

ранен ли е... от страх или от бяс?!

С подкожната надежда или без,

лекува глад и ужас... и от нас...

 

Танцуват уморените коне,

студът забива ледени стрели.

Недейте, хора, моля ви... поне,

по слънцето не стреляйте, боли.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??