6.11.2022 г., 21:51 ч.  

По слънцето не стреляйте, боли 

  Поезия
827 7 11

Небето болно е и трети ден

изкашля тежък, мокър сняг в калта.

Чух „Свраката“ довършвал си Моне́

под сини сенки, с няколко палта.  

 

Градът угасва в бели цветове,

а мислите засядат като кост.

Поглеждам вън: с рогата на овен

животът сам пред прага е на пост,

 

зад ъгъла се зъ́би мършав пес,

ранен ли е... от страх или от бяс?!

С подкожната надежда или без,

лекува глад и ужас... и от нас...

 

Танцуват уморените коне,

студът забива ледени стрели.

Недейте, хора, моля ви... поне,

по слънцето не стреляйте, боли.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??