19 jun 2019, 7:34

По спомена, мечта!

  Poesía
901 0 0

 Глей сега,
аз пак така
моята целувка искам, 
искам твойта разпиляна 
по лицето ми коса,
онзи дъх на пазвата аз искам, 
и дъхът ми да оставя там следа.

Глей сега,
аз пак така
за  ръката твоя топла си мечтая, 
за събудената топлина
на любовта в сърцата, 
за тръпката оная аз мечтая! 

Глей сега, 
аз пак така
в спомена за тебе въздуха поемам,
да усещам размечтаните сърца, 
като едно в душите заедно да греят!

Глей сега,
аз пак така
с образа ти се събуждам и заспивам,  
ти за мен и днес си любовта, 
ти за мен и днес мечта си!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...