19 jun 2019, 7:34

По спомена, мечта!

  Poesía
898 0 0

 Глей сега,
аз пак така
моята целувка искам, 
искам твойта разпиляна 
по лицето ми коса,
онзи дъх на пазвата аз искам, 
и дъхът ми да оставя там следа.

Глей сега,
аз пак така
за  ръката твоя топла си мечтая, 
за събудената топлина
на любовта в сърцата, 
за тръпката оная аз мечтая! 

Глей сега, 
аз пак така
в спомена за тебе въздуха поемам,
да усещам размечтаните сърца, 
като едно в душите заедно да греят!

Глей сега,
аз пак така
с образа ти се събуждам и заспивам,  
ти за мен и днес си любовта, 
ти за мен и днес мечта си!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...