Jun 19, 2019, 7:34 AM

По спомена, мечта!

  Poetry
890 0 0

 Глей сега,
аз пак така
моята целувка искам, 
искам твойта разпиляна 
по лицето ми коса,
онзи дъх на пазвата аз искам, 
и дъхът ми да оставя там следа.

Глей сега,
аз пак така
за  ръката твоя топла си мечтая, 
за събудената топлина
на любовта в сърцата, 
за тръпката оная аз мечтая! 

Глей сега, 
аз пак така
в спомена за тебе въздуха поемам,
да усещам размечтаните сърца, 
като едно в душите заедно да греят!

Глей сега,
аз пак така
с образа ти се събуждам и заспивам,  
ти за мен и днес си любовта, 
ти за мен и днес мечта си!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...