По стръмното

14 mar 2018, 15:06

Poesía

531 2 5

По стръмното вървим на пресекулки…

Изкълчих си душата… Да поспрем!

Подай ми малко обич за наслука!

Тревогата изсмука ме съвсем…

И толкова товари по мечтите,

че вече се приведох, загрубях…

От планове пропуснахме да видим

и да усетим Божията длан…

Засмука ни проекцията за слава,

притегли ни заветният й връх ,

но… може би на него ще оставим

душите си и сетния си дъх…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-05-01T12:53:10+03:00

Той ни чака като блудния син да се завърнем за да ни прегърне! Поздравления.
Миг31

2021-05-01T12:03:33+03:00

При теб винаги намирам точният стих за завръщане във Вярата! Благодаря ти от сърце!
ruba (Руми Бакърджиева)

2018-03-15T17:54:35+02:00

Благодаря, че коментирахте!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-03-15T01:14:15+02:00

С колко излишни тревоги се товарим, а ни е нужна само обич за наслука и доверие в Божия промисъл за нас...Поздравления за новата творба,Руми!
Anita765 (Ани Монева)

2018-03-14T22:30:19+02:00

Хареса ми.