По стръмното

Poetry

814 2 5

По стръмното вървим на пресекулки…

Изкълчих си душата… Да поспрем!

Подай ми малко обич за наслука!

Тревогата изсмука ме съвсем…

И толкова товари по мечтите,

че вече се приведох, загрубях…

От планове пропуснахме да видим

и да усетим Божията длан…

Засмука ни проекцията за слава,

притегли ни заветният й връх ,

но… може би на него ще оставим

душите си и сетния си дъх…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Той ни чака като блудния син да се завърнем за да ни прегърне! Поздравления.

2021-05-01T12:53:10+03:00
Миг31

При теб винаги намирам точният стих за завръщане във Вярата! Благодаря ти от сърце!

2021-05-01T12:03:33+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, че коментирахте!

2018-03-15T17:54:35+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

С колко излишни тревоги се товарим, а ни е нужна само обич за наслука и доверие в Божия промисъл за нас...Поздравления за новата творба,Руми!

2018-03-15T01:14:15+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Хареса ми.

2018-03-14T22:30:19+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0