По стръмното
По стръмното вървим на пресекулки…
Изкълчих си душата… Да поспрем!
Подай ми малко обич за наслука!
Тревогата изсмука ме съвсем…
И толкова товари по мечтите,
че вече се приведох, загрубях…
От планове пропуснахме да видим
и да усетим Божията длан…
Засмука ни проекцията за слава,
притегли ни заветният й връх ,
но… може би на него ще оставим
душите си и сетния си дъх…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
